ИЗВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; извѐя се, -ѐеш се, мин. св. извя̀х се, прич. мин. св. деят. извя̀л се, -а се, -о се, мн. извѐли се, св., непрех. Разг. Загубвам нормалните си умствени качества; оглупявам, изветрявам, изфирясвам, откачам. При толкова грижи и напрежение ще се извее горката жена.


Източник: Речник на българския език (онлайн)